Зърнено-житни, маслодайни и технически култури

Мека пшеница

Пшеницата е основната и най-важна зърнено-житна култура за българското земеделие. Пшеничното зърно се използва за производство на брашно за хлебопроизводството и сладкарството и фуражи.

Зърното на твърдата пшеница се използва за производство на макарони, фиде, грис и други.

Пшеницата е със средни изисквания към топлината, а към влагата е с умерени изисквания. Критични по отношение на влагата фази са изкласяването, цъфтежът и наливаното на зърното. Засушаването през този период води до силно понижаване на добива.

Пшеницата е взискателна към предшествениците като най-подходящи са бобовите култури.

Твърда пшеница

Твърдата пшеница е незаменима за производството на качествени макаронени изделия.

Основно тази култура се отглежда в средиземноморските страни – Гърция, Италия, Испания и др. . Зърното е едро, златисто- кехлибарено и с висока стъкловидност. То е с повишено съдържание на общ белтък и здрав и разтеглив глутен. Произведените от него изделия не се разваряват и слепват. Тя е по-слабо студоустойчива, но по-сухоустойчива, с по-високо стъбло и по-предразположена към измръзване и полягане от меката пшеница. Обикновено получаваните от нея добиви са по- ниски, което е обусловено от по-ниския продуктивен потенциал (за сметка на по-високото качество) на твърдата пшеница и от това, че тя е разпространена основно в страни от средиземноморския район при условия на сух горещ климат и по-бедни почви Разпространените у нас сортове са зимно-пролетни и се засява по-късно от обикновената пшеница, за да не прераснат през есента и измръзнат през зимата.

Ечемик

Ечемикът се отглежда за зърно, което се отличава с високи фуражни качества. По важност и значение той е втората зърнена фуражна култура след царевицата. Ечемикът е основна суровина за пивоварната промишленост. Той има по-малка студоустойчивост от пшеницата и ръжта. По време на наливане на зърното ечемикът е много по-издръжлив на високи температури от пшеницата. Ечемикът има по-малки потребности от влага и е много издръжлив на засушаване. Предявява по-големи изисквания към почвата, понеже има слабо развита коренова система. Узрява с 10-12 дни по-рано от пшеницата. Ечемикът е взискателен към предшественика. За отглеждане на зимен фуражен ечемик най-подходящи са култури, които рано освобождават площта. Подходящи са всички окопни, а неподходящи - зимните житни и тези, които освобождават късно площта. Пивоварният ечемик се отглежда най-добре след окопни захарно цвекло, царевица, памук и др.). Неподходящи за отглеждане на ечемик са бобовите предшественици, понеже се увеличава белтъчното съдържание и се влошават технологичните му качества.Ечемикът се прибира рано и е много добър предшественик за всички култури и е един от най-подходящите предшественици за втори култури.

Царевица

Царевицата е важна продоволствена, фуражна и техническа култура. Отглежда се царевица главно за зърно, което се отличава с висока хранителна стойност и се използва за различни цели, но главно като храна на животните.

Царевицата развива голяма надземна маса, която може да се използва за храна на селскостопанските животни в зелено състояние или силажирана. Царевицата е топло любива култура. Стопански тя не е сухоустойчива и не се получават високи добиви без напояване. Предявява големи изисквания към почвата.

Слънчоглед

У нас слънчогледът се отглежда обикновено след пшеница и ечемик, които се смятат за добри негови предшественици. Още по-добри са едногодишните бобови култури. Не трябва да се засява след калиеволюбиви култури.

Слънчогледът е може би най-важната техническа култура в нашата страна. Едно от най-качествените растителни масла е именно слънчогледовото. При добив от 250 кг зърно от декар се получават 120 кг масло и 80 кг шрот. От 1 декар слънчоглед домашните пчели събират до 8-10 кг.

Рапица

Рапицата изисква умерен климат. През зимата рапицата понася доста ниски температури. През фаза розетка растенията се закаляват добре и понасят температури до минус 15°С и повече без снежна покривка. Рапицата е растение на дългия ден. Тя развива голяма маса и се нуждае от много вода, особено през бутонизацията и цъфтежа, а също при нарастване на шушулките. Понася различни почвени типове - черноземи, наносни, сиви, канелени и кафяви горски почви. Повечето от съвременните хибриди могат да се отглеждат и на по-слаби почви в предпланински райони, където други култури дават незадоволителни резултати.

Зимна маслодайна рапица се засява след зимни житни, зърнено-бобови, окопни култури. Не трябва да се сее след зелеви видове и след себе си на дадена площ по-рано от 4-5 години.

Дребните семена на рапицата изискват отлично подготвена почва. Преди сеитба на рапицата се бранува и валира с цел формиране на гладка повърхнина и твърдо легло за семената. Твърдото легло позволява капилярно покачване на вода до семената, което пък подпомага дружното им поникване.

Кориандър

Кориандърът (Coriandrum sativum) едногодишно тревисто растение, което се използва широко като подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската и близко- и далекоизточната кухня. Кориандърът се отглежда заради плодовете, в които се съдържат 0,3-1,2% етерично масло и 17-24% обикновено растително масло.

Етеричното масло съдържа компонентите линалол, гераниол и цитронелол, поради което от него се получават различни продукти с аромат, наподобяващ роза, кокиче, лимон, теменуга, лилия, липа и др. Най-ценната съставка е линалолът (60-70% от маслото).

Кориандърът е едногодишна зимоустойчива и влаголюбива етерично маслодайна култура. При меки зими с абсолютна минимална температура до минус 16-18°С той успява като зимна култура. За добивите на етерично масло особено благоприятна е по-ниската средна дневна температура през фазата узряване.

Зърнено-житни култури